Кратко упътване за xplorer²
Нов поглед към работата с файлове: как навсякъде да се чувстваме като у дома си

Това кратко ръководство описва основните възможности на xplorer², двупанелен файлов организатор, който поддържа работа с подпрозорци — страници (tabs), придържа се към познатия облик и начин на работа на стандартния Windows Explorer, но предлага и множество разширени възможности. За разлика от повечето алтернативни файлови организатори, които изглеждат като че ли човек трябва да е магистър по информатика, за да работи с тях, xplorer² предлага изчистена и интегрирана с операционната система среда за ефективно ежедневно боравене с файлове. Ако умеете да работите с Windows Explorer, незабавно ще се почувствате като у дома си. xplorer² обаче може да ви заведе и на места, където не сте били досега — поне не и с Windows Explorer!

xplorer² работи на всички 32-битови платформи на Windows и предлага почти всички възможности на Windows Explorer в икономичен потребителски интерфейс, базиран на познатото оформление на прозореца дърво/изглед:

• Преглеждане на цялото дърво на папките, включително „виртуалните“ папки като контролния панел, FTP и zip папки (ако са налице).
• Различни режими на изгледа на папка, включително миниатюри и подробен изглед с достъп до всички колони (например коментари, собственик на файла и т. н.).
• Гъвкава работа с файлове — изрязване, копиране и поставяне, плъзгане и пускане, контекстно меню, отваряне на документи.

В същото време програмата запълва пропуските в стандартния Explorer. Вместо да изхабим няколко страници, за да изброяваме недостатъците на Explorer, ще кажем само, че xplorer² притежава всички възможности за ефективно организиране на големи количества файлове, които бихте очаквали, и — което е по-важно — те са подредени в добре обмислен потребителски интерфейс, осигуряващ висока производителност чрез простота на работата. Само дългият списък с възможности не е достатъчен, важно е и как те се свързват в цялостна система. Основните групи от действия са следните:

• Достигане до файловете чрез навигация в лабиринта от папки на компютъра или в локалната мрежа.
• Преглеждане на подробните данни за файловете, бърза визуализация на съдържанието им, отваряне в асоциираните с тях приложения и редактиране на съдържанието им като текст.
• Подреждане на файловете и изграждане на селекции (набори от избрани файлове) като подготовка за групови операции, с използване на мощна система  за избиране.
• Организиране на избраните обекти чрез обикновени действия като преименуване, копиране, преместване, изтриване и т. н.
• Използване на набора от усъвършенствани команди за масово преименуване, промяна на дати и атрибути, задаване на коментари, разцепване и слепване, невъзвратимо унищожаване и изпълняване на потребителски команди и скриптове (.bat), базирани на шаблони.
• Използване на двупанелния интерфейс (преглеждане на две папки в един прозорец) за лесно копиране и сравняване на файлове, синхронизиране на съдържание и дори проверка по правила за преобразуване.

xplorer² притежава и някои уникални възможности, които, доколкото ни е известно, не присъстват в никой друг файлов организатор. Така наречените работни контейнери представляват съвкупности от файлове и папки от произволни местонахождения. Идеята може да изглежда странна на пръв поглед и изисква известно време за привикване, но предлага безпрецедентна гъвкавост, например:

• Боравене с файлове от различни папки в един прозорец, сякаш се намират в една папка — буквално.
• Работа с разгърнати йерархии от папки, например файловете, които се намират в една папка и всичките й подпапки.
• Проверка за дублирани файлове.
• Сравняване и синхронизиране на йерархии от папки чрез двупанелни работни контейнери.
• Организиране на файловете в логически свързани групи независимо от действителните им местонахождения.

Работните контейнери се използват и за резултатите от мощната система за търсене на файлове, която сама по себе си е малък шедьовър. Ако желаете например да намерите файловете, които имат определени MP3 етикети и са променени през последната седмица и не са собственост на вашия потребител, няма никакъв проблем! Това е още една уникална възможност на xplorer²: задаване на критерии за търсене, включващи множество колони (данни за файла), съчетани с логически операции в хиперфилтри.

Освен тези основни групи, програмата предлага и много други възможности и дребни трикове за повишаване на производителността. Препоръчваме ви да оставите прозореца „Съвет на деня“ включен за известно време, за да научите тези подробности, които могат да ви спестят доста време.

Ако сте ветерани в работата с компютри и боравенето с файлове (например, познавате DOS и Norton Commander) ще намерите в xplorer² оптималното съчетание от ефективността на класическия команден ред и удобствата на съвременната дружелюбна към потребителя работа с файлове. По-новите потребители, надяваме се, ще открият какво им е липсвало, докато са ползвали само Windows Explorer!

Вярваме, че с малкия си размер (около 550 кБ!) и ниското натоварване на системните ресурси, усъвършенстваната с оглед на скоростта и производителността многонишкова и многопрозоречна организация, персонализирането, изчистения минималистичен интерфейс и клавишните комбинации за често използваните команди xplorer² няма да ви разочарова в ежедневната ви работа с файлове. Всъщност твърде вероятно е повече да не погледнете Windows Explorer или друг файлов организатор.

В следващите раздели ще ви запознаем с xplorer² и нещата, които можете да правите с него. Някои от описаните възможности не са достъпни в безплатната версия. Те са ясно отбелязани със символа [PRO].

Теми

Обзор

Преглеждане на йерархията на папките
Изгледи на папка | Показване и скриване на обекти чрез филтриране | Визуализиране, разглеждане и отваряне на обекти | Търсене на текст във файлове

Работа с файлове и папки
Механизъм за избор | Основни операции с файлове | Устойчиво прехвърляне на файлове | Промяна на дати и атрибути | Разцепване и слепване | Коментари за файлове и папки

Работни контейнери
Документи на обвивката | „Плосък“ поглед върху йерархията

Разглеждане и поддържане на файловата система
Сравняване и синхронизиране на папки | Проверка на преобразуването на файлове | Откриване на дублирани файлове

Търсене на файлове и папки
Допълнителни правила в хиперфилтрите | Резултати от търсенето

Автоматизация на командите на DOS (и Windows)
$-символи | Пренасочване на изхода на команда | Автоматично генериране на скриптове | Незадължителни аргументи на командния ред

Персонализиране на потребителския интерфейс
Персонализиране на лентите с инструменти | Съхраняване на хиперфилтри

Техническа поддръжка
Подозирани дефекти | Минимални изисквания | Сравнителна таблица на възможностите | Автори

Обзор

Основният прозорец е показан на фигура 1. Той има четири основни области: активният и неактивният изглед на папка, дървото на папките и прозорецът за бърза визуализация. Тази картина се допълва от лентата с инструменти, лентата с менюта и лентата за състоянието. Ако намирате това оформление за твърде сложно, можете да изключите всички нежелани елементи (чрез менюто Изглед), например дървото, визуализатора и дори втория панел за папка.

Фигура 1. Основният прозорец

Следва кратко описание на елементите на основния прозорец:

• Активен панел [1]. Показва съдържанието на папката, с която работите. Осигурява 100-процентова еквивалентност с изгледите на Windows Explorer. В примера е показан подробен изглед, в който се вижда разширена информация за обектите в колони. Два обекта са избрани, което е отбелязано с осветяване на имената им. Локалната заглавна лента показва пътя на разглежданата папка. Във всеки момент може да е активен само един панел. Целият вход от потребителя се насочва към него и всички останали елементи на интерфейса (ленти с инструменти, лента за състоянието и т. н.) отчитат само информация, свързана с него. Всички команди от менютата също работят върху активния панел.
• Неактивен панел [2]. В двупанелен режим можете да разглеждате две папки едновременно, като „вторичната“ се показва в неактивния панел. Той е напълно еднакъв с активния, но не приема вход. Неактивният панел е отбелязан с малко по-тъмен фон, чийто цвят можете да изберете с Инструменти | Настройки | Прозорец. Двата панела са напълно независими и могат да бъдат конфигурирани поотделно, както в този пример, в който неактивният панел е в изглед Миниатюри и показва визуализация на няколко HTML файла. Неактивният панел може да бъде активиран като щракнете в него или натиснете <TAB>, при което досегашният активен панел става неактивен.
• Страници с папки [3]. Всеки панел може да показва по няколко папки наведнъж. В този случай се появяват етикети на страници, надписани с имената на съответните папки. Можете да щракнете върху някой от тях, за да изнесете съответната папка на преден план. Наведнъж можете да работите само с една папка, но етикетите на страници ви позволяват да превключвате бързо между различните местоположения. Можете също да запазвате групи от папки и да възстановявате набор от страници при следващ сеанс.
• Дърво на папките [4]. Показва йерархичен изглед на всички папки, започвайки от корена (работния плот), напълно еквивалентен на панела с папките на Windows Explorer. Тук можете да избирате папките, които желаете да разглеждате. Обикновено дървото не се използва за операции с папки, но въпреки това когато го активирате (например като щракнете в него), някои команди остават достъпни. Дървото може да бъде конфигурирано да следи папката в активния панел, така че двете винаги да са синхронизирани. Вижте Инструменти | Настройки | Прозорец за всички налични настройки.
• Бърз визуализатор [5]. Показва визуализация на фокусирания елемент — този, който е ограден с пунктиран правоъгълник — в активния панел, в зависимост от съдържанието. На фигура 1 се вижда визуализация на MIDI файл, която е свързана с възпроизвеждането му с Windows Media Player (ако последният е инсталиран); WMP се използва и за визуализиране на видео. Когато фокусът е върху файл с изображение (GIF, JPG и т. н.) панелът ще показва негова умалена версия. За текстови файлове (TXT, DAT, INI и т. н.) се показват първите няколко реда, и накрая за всички останали „двоични“ файлове се използва шестнадесетична визуализация. По принцип панелът с визуализацията е само за четене, но в контекстното му меню (извиква се с щракване с десния бутон) са достъпни няколко команди, например за Копиране на текст или графика.
• Лента с инструменти [6]. Съдържа бутони, еквивалентни на някои често използвани команди от менютата. Там се намира и лентата за адрес, комбинирано поле, в което можете да въвеждате пътищата на папките, които желаете да разглеждате, както и командни редове за изпълняване. Падащият му списък съдържа хронологията на посетените папки и в двата панела. Можете да персонализирате лентата с инструменти, както и да добавяте свои ленти с командите, които ползвате най-често.
• Лента за състоянието [7]. Разделена е на пет области. Най-отляво се изписват различни съобщения — информативни и за грешки. Втората област показва подробности за фокусирания обект (вид, размер и дата на промяна). В третата част се изписва информация за селекцията в активния панел, например 2: 54,9MB означава, че са избрани 2 файла с обща големина 54.9 МБ. Четвъртата област е съвсем малка и в нея се показва икона, когато видимостта на обектите е ограничена от филтър. Накрая, най-дясната част отчита свободното място на активното устройство.
• Лента с менюта [8]. В нея са изброени наличните команди. Докато обхождате системата от менюта, ще виждате кратки описания на командите в лентата за състоянието. В зависимост от контекста някои позиции от менютата може да са забранени, например ако командата изисква поне един избран обект, а в активния панел няма селекция. Ако системата от менюта ви изглежда прекалено сложна, можете да превключите към опростена версия с Инструменти | Настройки | Прозорец.

Четирите основни области са разделени с разделители и можете да ги преоразмерявате по желание. Можете също така да изберете дали панелите на папките да са един до друг или един над друг с командата Инструменти | Настройки. След като постигнете желаното подреждане, xplorer² ще го запомни и ще го възстановява при всяко стартиране, освен ако не махнете отметката от полето Записване на настройките при изход в диалоговия прозорец за настройка.

В известен смисъл xplorer² има многодокументен интерфейс, в който всеки „документ“ е папка. Във всеки отделен момент е активна само една папка, но другите са лесно достъпни чрез етикетите на страници в активния и/или неактивния панел. Страниците се добавят с командата Файл | Нова страница и се премахват чрез менюто Прозорец.

---

Обзор Съдържание Работа с файлове и папки

Преглеждане на йерархията на папките

Файловите системи на съвременните компютри са огромни. Освен обикновените твърди дискове и КД, имате локална мрежа, FTP и уебпапки и всякакви „виртуални“ папки като контролния панел и др. xplorer² може да осъществява достъп до (почти) всичко, както и Windows Explorer, включително нестандартните разширения на йерархията. По-важното е, че програмата ви позволява да се доберете от точка А до точка Б с лекота, използвайки широк набор от техники за достъп до папки:

• Работа с дървото на папките
• Въвеждане на пътища в лентата за адрес или повторно посещаване на папка от хронологията й
• Навигация напред/назад в списъка с <Alt+стрелките> (или менюто Преход)
• Менюто Показалци, съдържащо предпочитани местоположения
• [PRO] Възстановяване на предварително съхранена група от папки (меню Персонализация | Групи от папки)
• Различни клавишни комбинации (например <Ctrl+Shift+A> предизвиква преход към A:\)
• Избор на локално/назначено устройство чрез бутона от лентата с инструменти
• Чрез заглавната лента на всеки от панелите: щракнете с десния бутон, за да видите списък на скорошните папки или щракнете върху част от пътя (вижте фигура 2). Ако части от пътя са отрязани или закрити заради ограничената ширина, натиснете <Shift> при щракването с десния бутон — така частите на пътя ще бъдат изброени в меню.

Фигура 2. Избор на част от пътя в заглавната лента на панел

Обикновено папките се разглеждат в активния панел, но има и други възможности в зависимост от модифициращите клавиши:

• Ако задържите <Alt>, докато избирате папка, тя ще бъде заредена в неактивния панел.
• Ако задържите <Ctrl>, ще бъде клониран нов прозорец и съдържанието на папката ще бъде показано там.
• Командата Файл | Нова страница ще отвори папката в нова страница на активния панел.

Изгледи на папките

След като достигнете желаната папка, можете да разгледате съдържанието й в стандартните режими, достъпни чрез менюто Изглед | Режим на панела: големи или малки икони, списък, подробни данни и миниатюри. В подробния изглед можете да изберете колоните с нужните ви данни за файловете. xplorer² поддържа всички стандартни колони на обвивката, а предлага и свои допълнителни постоянни колони (на фигура 3 са отбелязани със [S], от „stock“ — обичаен, неизменен). Използвайте командата Изглед | Избор на колони, за да изберете колоните, най-подходящи за текущата задача.

Фигура 3. Диалогов прозорец за избор на колони

Повечето от обикновените папки (от файловата система) поддържат едни и същи колони: стандартните 32 на Windows XP плюс 17 постоянни на xplorer². Когато инсталирате допълнителни манипулатори на колони (като например MP3-Info columns), xplorer² ще започне да ги използва.

„Виртуалните“ папки като My Computer имат свои собствени колони, в зависимост от информацията, която съдържат. В тези папки не можете да избирате колони, а също така не можете да използвате постоянните.

Има и трети вид папки, които, въпреки, че не са част от файловата система, имат подобни свойства. Примери за такива са уебпапките, zip папките (под Windows XP), FTP папките и др. xplorer² знае как да извлече информация като дати и размери на файловете от тези папки, което означава, че можете да използвате повечето постоянни колони почти както за обекти от обикновената файлова система. Освен това имате почти нормален достъп до тези „файлове“, включително визуализация на съдържанието, миниатюри и дори синхронизиране с обикновени папки.

Всички колони се причисляват към една от три общи категории: текстови (собственик, коментари, атрибути), числови (размер, контролна сума) и дати (на промяна, на създаване). Тези категории определят подреждането на обектите, когато съдържанието на папката се сортира по дадена колона (категориите определят и начина на използване на колоните в хиперфилтри). Подменюто Изглед | Сортиране по позволява сортиране по най-често използваните колони. За да сортирате по разширена колона, просто щракнете върху заглавието й.

Показване и скриване на обекти чрез филтриране

Можете да ограничите показваните в някой от панелите обекти чрез заместващи знаци, както в DOS (например въведете *.txt в лентата за адреси, за да виждате файловете с разширение txt). Можете да зададете няколко шаблона със заместващи знаци, разделени със запетаи, например *.txt , *.dat. Това визуално филтриране ви позволява да работите в папки, съдържащи много файлове, съсредоточавайки се само върху нужното ви подмножество от елементи. Други начини за филтриране са:

• Показване или скриване на всички папки (меню Изглед | Визуален филтър | Скриване на папките)
• Показване само на избраните обекти (меню Изглед | Визуален филтър | Само избраните)
• [PRO]: Показване на обектите, които отговарят на хиперфилтър (меню Изглед | Визуален филтър | Правила)
• [PRO]: Детекторът за дубликати скрива всички уникални обекти.

xplorer² ви осигурява усещане за непрекъснатост докато разглеждате папките, поддържайки постоянни настройките като режим на изгледа, сортиране, ширини на колони и др. Програмата дори запомня кой елемент е бил фокусиран при последното посещаване на дадена папка и го фокусира отново, когато се върнете към нея.

Бърза визуализация, разглеждане и отваряне на обекти

Освен до свойства като размери и дати на файловете, xplorer² предлага достъп до съдържанието на файловете, стига те да се намират в обикновени или почти обикновени (например zip) папки.

Най-удобната възможност е да включите панела за бърза визуализация от менюто Изглед. След това, когато местите курсора из панел със съдържание на папка, ще виждате визуализация на фокусирания елемент. Визуализаторът може да показва текст (включително RTF, Уникод и UTF-8), графика, HTML, документи на Office и дори аудио- и видеофайлове. Можете да персонализирате много настройки (например шрифт) чрез контекстното меню в панела за визуализация и чрез Инструменти | Настройки | Прозорец.

Когато става дума специално за текстови файлове, можете да разглеждате и редактирате съдържанието им с командите Файл | Визуализиране и Файл | Редактиране. Естественият избор на текстов редактор е editor², включен в дистрибутива на програмата. Той е за предпочитане, защото е бърз, използва малко ресурси (особено при разглеждане на множество файлове) и споделя настройките за търсене на xplorer². Можете обаче да зададете друг текстов редактор с командата Инструменти | Настройка, ако предпочитате някоя по-мощна програма.

Естествено, можете да отваряте документи с асоциираните с тях приложения, като натиснете <Return>, щракнете двукратно или щракнете с десния бутон и изберете Open [Отваряне] от контекстното меню на обвивката.

Търсене на текст във файлове

Маркиране | Търсене на текст е удобен инструмент за търсене на текст във всички файлове, показани в даден панел, без нужда те да бъдат отваряни поотделно. Вие задавате търсения текст и различните настройки в диалоговия прозорец (вижте фигура 4) и xplorer² маркира всички файлове, отговарящи на критерия. Следват няколко важни забележки:

Фигура 4. Диалоговият прозорец за търсене на текст във файлове

• Търсенето на текст заема доста време. Можете да го намалите, като зададете визуален филтър, за да намалите броя на сканираните файлове, стеснявайки списъка само до тези, които е най-вероятно да съдържат търсения текст.
• Документите на Word (.doc) не са текстови файлове. Ако желаете да търсите в тях, трябва да отметнете полето Търсене в нетекстови файлове.
• Можете да търсите специални знаци като табулатори нови редове и др. В действителност можете да търсите произволни знаци, ако знаете числовия им еквивалент, чрез символа $xx, където xx е двуцифрено шестнадесетично число (например нов ред=10=$0A). В малко вероятната ситуация ако ви се наложи да търсите например буквално $0A, трябва да „освободите“ знака за долар, като въведете $$0A в полето за търсен текст.
• Заместващи знаци и регулярни изрази не се поддържат. Регулярните изрази ще бъдат включени в следваща версия.
• Командата автоматично открива кодирането на текстовите файлове ако в началото им има маркер BOM (Byte-Order-Mark). Ако такъв маркер липсва или искате да търсите във файлове с OEM кодиране, можете да форсирате кодиране чрез съответното комбинирано поле (вижте фигура 4).

Панелът за бърза визуализация разпознава файловете, отговарящи на зададените с команда <Ctrl+G> критерии. Когато е фокусиран файл, отговарящ на критерия за търсене, визуализаторът ще зареди тази част от него, която съдържа търсения текст, позволявайки по-нататъшно разглеждане на контекста.

---

Преглеждане Съдържание Работни контейнери

Работа с файлове и папки

Рано или късно файловете и папките се натрупват, така че може да се окаже, че в една папка имате стотици файлове или дори повече. xplorer² ви позволява да разглеждате с лекота съдържанието на обемисти папки и да избирате (маркирате) елементи за по-нататъшна обработка. За да обхождате съдържанието на панел, можете:

• да превъртате списъка и да щракате върху елементи с мишката;
• да използвате клавишите със стрелки за по-дълги превъртания;
• да въведете първите знаци от името на търсения файл.

При навигация из панела фокусираният елемент се сменя и това обикновено отменя предишната селекция. За да местите фокуса без това да влияе върху съществуващата селекция, задръжте <Ctrl> или включете режима Маркиране | Устойчиво маркиране. Така ще можете удобно да събирате един по един елементи, пръснати из целия дълъг списък.

Механизми за избиране

Повечето команди за управление на файловете работят ан блок върху избраните файлове. xplorer² предлага широк набор от алтернативни механизми за маркиране на елементи за по-нататъшна обработка (меню Маркиране):

• Всички обичайни техники с мишката, включително <Shift>+щракване, избиране с „ласо“ и т. н.
• Превключване на състоянието „маркиран“/„размаркиран“ на фокусирания елемент чрез натискане на клавиша <интервал> или <Insert>.
• Избиране на файловите имена, отговарящи на шаблон със заместващи знаци, или няколко шаблона, разделени със запетаи.
• Избиране на точен брой елементи (Избор на диапазон) започвайки от фокусирания.
• Използване на предварително запазена селекция (вижте подменюто Маркиране | Селекция).
• Използване на правила (хиперфилтри) за маркиране на елементите по техния размер, дата или друго свойство в колоните.

Чрез тези елементарни механизми за маркиране и размаркиране можете да получите съвкупности от елементи, чиято сложност е ограничена само от въображението ви!

Менюто Маркиране съдържа и някои команди, влияещи върху селекцията, които са описани в други части на настоящото ръководство. Най-общо казано, те оценяват файловете по различни критерии и маркират тези, които им съответстват. Можете да маркирате елементите, които съдържат даден текст, или тези, които трябва да се копират, за да се синхронизират две папки, или дубликатите, които трябва да се изтрият, или дори файловете с изходен код, които трябва да бъдат компилирани, за да се изгради (make) проект на компилиран език за програмиране.

Всички тези базирани на критерии команди действат върху всички файлове и анулират предишната селекция, оставяйки само елементите, които недвусмислено отговарят на съответния критерий. Обикновено тези команди се изпълняват първи, последвани евентуално от елементарни команди за (раз)маркиране, които допълнително уточняват селекцията. Когато обаче подобни критерии се използват за размаркиране на файлове (вижте бутона Размаркиране на фигура 4), те работят само върху съответстващите им елементи.

Основни операции с файлове

След като приключите с избирането, можете да работите с обектите по различни познати начини: да ги копирате, изтривате, плъзгате и пускате и т. н. xplorer² използва същия формат за клипборда, както и Windows Explorer, така че можете безпроблемно да прехвърляте файлове към и от работния плот, външни прозорци на Explorer и други прозорци на xplorer². При поставяне също имате избор измежду няколко разширени възможности (меню Редактиране):

• Поставяне на преки пътища към копираните елементи вместо самите файлове (команда Поставяне на връзка)
• Поставяне само на подпапките (команда Структура от папки). Ако копирате няколко папки, тази команда можете да поставите само локалната йерархия от подпапки на друго място.
• [PRO] Когато копирате елементи от работен контейнер и те се намират в различни папки, командата Специално вмъкване | Структура от работен контейнер извършва поставяне със запазване на относителната структура от папки на елементите от източника, създавайки подпапки при необходимост. Напротив, обикновената команда Поставяне поставя всички елементи в една и съща папка.
• Поставяне на твърди връзки (hard links). Твърдите връзки са възможни само на твърди дискове, форматирани с NTFS, и файловете — източници трябва да са на един и същ дял. Независимо от тези ограничения, твърдите връзки са мощно и ефективно откъм дисково пространство средство, което ви позволява да имате множество копия на един и същ файл на различни места, без да хабите допълнително пространство. Когато промените едно от копията, всички останали екземпляри се обновяват автоматично. Командата Специално вмъкване | Твърда връзка може да се използва и за папки, като тогава се създава твърда връзка към цялата йерархия от подпапки — това обаче не трябва да се бърка с точките на връзка (junction points) за монтирани устройства.

Едно голямо предимство на двупанелните файлови организатори е че неактивният панел е естествено и удобно местоназначение за копиране и преместване. Командите Редактиране | Копиране в... и Преместване в... са идеални за подобно прехвърляне от активния в неактивния панел. Както виждате на фигура 5 по-долу, можете също да изпратите избраните елементи към друго местоназначение (полето В папка). Това комбинирано поле запаметява всички пътища, които въвеждате в него, така че работи като един вид списък на предпочитаните ви местоназначения за копиране.

Ако работите с подпрозорци (страници), те също са изброени в диалоговия прозорец като местоназначения за операцията по прехвърляне на файлове. Просто посочете бутона за избор В страница и изберете желаната папка от падащия списък.

Фигура 5. Диалоговият прозорец на командата Копиране в... (този на Преместване в... е почти същият)

xplorer² може да копира към и от трите основни категории папки, включително zip, FTP и т. н. (ако се поддържат от операционната система). По време на дълга файлова операция можете да продължите да използвате програмата, макар че реакциите на компютъра ще бъдат забавени.

Страниците с папки също са полезни при местене на файлове. Просто плъзнете селекция и я пуснете върху етикета на страница на желаната папка. Ако задържите показалеца на мишката върху неактивен етикет на страница по време на плъзгане и пускане, страницата ще бъде автоматично активирана.

За да създавате нови файлове и папки, използвайте съответните команди от менюто Действия. Също така, можете да създавате стандартните за обвивката типове файлове чрез подменюто Shell new в контекстното меню на всеки от панелите. Внимавайте да не сте щракнали с десния бутон върху някой елемент — вместо това поставете показалеца на мишката върху празно място.

При преименуването на файлове и папки имате малко повече възможности от стандартното редактиране на името на място (в менюто Файл): 

• Смяна на типа ви позволява да промените името на файл, включително разширението му — в случай, че то е скрито чрез настройките за папки (Folder options) на контролния панел (Control Panel). Обърнете внимание, че не всички възможни промени имат смисъл, например не можете да смените разширението от txt на exe и да очаквате текстовият файл да се превърне в изпълним! Все пак за различни видове текстови файлове смяната на разширението може да бъде от полза.
• Командата Масово преименуване служи за смяна на имената на много файлове наведнъж с помощта на специални $-символи, които представят части от името на файла (основа, разширение), автоматично нарастващи броячи, дати и т. н. Тези символи ви позволяват да сменяте разширенията, да добавяте текст в имената на файловете, да създавате поредици от файлове като  file1, file2, ... и т. н. Използването на $-символите е описано в раздела за скриптове по-долу.

Накрая, за да изтриете файл или папка, можете или да изпратите елементите в кошчето (Recycle Bin), или да изтривате директно, прескачайки кошчето, като задържите <Shift>. Трета възможност е заличаването (в менюто Действия), което напълно унищожава файловете или папките, като презаписва съдържанието им с нули, преди да ги изтрие.

[PRO] Устойчиво прехвърляне на файлове

Когато става дума за прехвърляне на голямо количество файлове и папки, диалоговият прозорец на Windows за копиране се оказва неадекватен. Вместо шарени анимации, xplorer² предлага солидна алтернатива при копиране от и към обикновени папки от файловата система. Основните й предимства са:

• Устойчивост на грешки. Ако нещо се обърка по средата на прехвърлянето на 5 ГБ данни, xplorer² ще се опита да ви информира и да отстрани проблема, но ако не успее, ще продължи с останалите файлове, записвайки грешките в отчет, който можете да прегледате след това.
• Прехвърляне във фонов режим. Можете да задействате няколко успоредни операции, всяка в своя собствена нишка. Ако намалите приоритета на операцията, ще можете по-лесно да продължите работата си, докато файловете се прехвърлят на заден план. Можете и да поставите операцията временно в режим на пауза и да я продължите по-късно.
• Управление на потвържденията. Можете да укажете предварително в какви случаи да ви бъдат искани потвърждения за презаписване. Ако изберете „презаписване с по-нов файл“, програмата решава дали да презаписва файл с еднакво име според датите на промяна на двете копия. Накрая, след започването на копирането имате на разположение бутон „Не за всички“, който забранява всякакви презаписвания.
• Управление на размера. В случай на сменяеми носители, например дискети, xplorer² проверява свободното място преди началото на копирането. Ако няма достатъчно място, програмата ви подканва да поставите нова дискета.
• Тиха работа. Можете да задействате режим на копиране без операторски надзор, при което на всички потвърждения и грешки се отговаря по подразбирания начин, без нужда от намеса на потребителя. Ако възникнат грешки, ще можете да прочетете за тях в отчета в края на операцията.

Тези усъвършенствани настройки са достъпни в диалоговия прозорец на командата Редактиране | Копиране в, както се вижда по-долу.

Фигура 5a. Настройки за устойчиво копиране

Промяна на дати и атрибути

Листът със свойства (property sheet), предоставян от обвивката, позволява промяна на някои атрибути на файловата система, като „архивен“ (Archive) и „само за четене“ (Read-only), но не всички. xplorer² предлага достъп до всички атрибути, както и до времевите маркировки (timestamps) на файловете. Когато приложите командата Действия | Смяна на атрибути върху избрани елементи, ще получите диалоговия прозорец от фигура 6, в който можете да променяте атрибути, дати и часове.

Фигура 6. Смяна на датите и атрибутите на файлове

Само свойствата, които наистина промените, ще се повлияят от операцията. Ако не отметнете полетата пред датите, последните няма да бъдат обновени. По този начин можете да промените както само атрибутите или само датите, така и двете заедно.

Разцепване и слепване на файлове

Понякога се налага да прехвърляте големи файлове между два компютъра и може да се окаже, че някой от тях е толкова голям, че не се побира на една дискета (или дори на компактдиск). В такава ситуация са полезни командите Разцепване и Слепване от менюто Действия.

Първо, разделете големия файл на толкова части, колкото е необходимо, като зададете нужния размер в кБ в диалоговия прозорец за разцепване (фигура 7), заедно с папката — местоназначение. Например, ако имате файл с име bigone.dat и големина 10 МБ и го разделите на части от по 1 МБ, ще получите 10 файла с имена bigone.dat.01, bigone.dat.02, ... bigone.dat.10.

Фигура 7. Диалоговият прозорец за разцепване на файлове

Това ще ви позволи да поставите частите от файла на дискети и да ги прехвърлите на другия компютър. Там трябва да поставите всички фрагменти в една и съща папка, да ги изберете, след като сте ги сортирали по име (за да бъдат в правилния ред), и да ги сглобите обратно с помощта на командата Действия | Слепване на файлове.

Коментари на файлове и папки

Коментарите са кратки текстове, свързани с файлове и папки, изцяло управлявани от потребителя и пренебрегвани от файловата система. Можете да ги използвате по най-различни начини:

• разширена информация за съдържанието на документ;
• ключови думи за класифициране на документ;
• произволна информация като кръстосани препратки и др.

Коментарите на файлове се поддържат от Windows 2000 нататък и винаги са били достъпни чрез диалоговия прозорец на обвивката за свойства на файл (в страницата Summary [Резюме]). xplorer² значително улеснява работата с коментари:

• За да зададете или промените коментар, просто натиснете <Alt+Z>.
• Можете да задавате и изчиствате коментарите за много файлове наведнъж (с добавяне към съществуващите коментари).
• Поддържат се и по-стари платформи като NT4 (за съжаление, без Windows 9x).

[PRO] Най-важното е, че xplorer² ви позволява да използвате коментарите в критериите за търсене, така че можете лесно да търсите и извличате файловете, свързани с даден набор от ключови думи.

ВНИМАНИЕ: При работата с коментари трябва да сте наясно с някои ограничения, обусловени от механизмите, които осъществяват функционалността на файловите системи в Windows:

• Можете да задавате без проблеми коментари за всички папки, но файловете трябва да бъдат върху дялове, форматирани с NTFS. Изключение правят съставните файлове (compound files), които поддържат коментари дори в Windows 9x (например всички документи на Microsoft Office).
• Ако копирате файлове от NTFS към по-стара файлова система, например на дискета (FAT32), коментарите ще се загубят. За да заобиколите този проблем, използвайте програма за архивиране като WinRAR, която предлага възможност за запазване на AFS. Съставните файлове не са подложени на подобен риск и могат да бъдат копирани навсякъде без проблеми.

---

Работа с файлове и папки Съдържание Поддържане

[PRO] Работни контейнери

Какво представляват? Как работят? За какво са ми нужни? Потребителите неизбежно ще си задават подобни въпроси в началото, тъй като работните контейнери са изцяло нова идея. Скоро обаче ще оцените гъвкавостта им и ще откриете много начини да се възползвате от възможностите, които предоставят.

Фигура 8. Прозорец с работен контейнер

Тези прозорци много приличат на основния прозорец и поддържат почти същите команди и операции като тези в „обикновените“ прозорци, в които във всеки отделен момент виждате съдържанието само на една папка. Разликата е, че в работните контейнери можете да виждате съдържание от няколко папки в един и същ панел (забележете колоната Път на фигура 8) и дори съвкупности от ръчно избирани елементи.

Единствената забележима разлика в облика на прозорците е липсата на панела с дървото на папките, което няма смисъл в контекста на работните контейнери. Остават главно прилики: панел за бърза визуализация, лента с инструменти, поддържаща изпълняване на команди, същата лента за състоянието, лента с менюта със същите команди (и дори няколко допълнителни!) и т. н. Всички операции за управление на файлове, включително филтриране, избиране, плъзгане и пускане, контекстно меню на обвивката и други също са налице.

Можете да отворите колкото желаете от тези специални прозорци. Нов работен контейнер се отваря с командата Прозорец | Работен контейнер. Освен това много команди отварят работен контейнер, ако в момента няма такъв, например Към работен контейнер и Разгръщане в списък (в менюто Файл ). Командата Инструменти | Търсене на файлове също отваря работен прозорец за резултатите си.

Когато поставяте елементи в работен контейнер, действителното им разположение на диска не се променя. Помислете за командата за търсене на файлове в Windows Explorer: намерените файлове се поставят в прозорец с резултати, а всъщност може да се намират където и да е из йерархията на папките. Работните контейнери са нещо подобно, но вие указвате какво да има в тях. Има доста начини да добавите елемент в работен контейнер:

• плъзнете и пуснете елемент от изглед на папка или дори от работния плот;
• въведете или поставете път в лентата за адрес на работен контейнер;
• натиснете <Ctrl+S> (команда Файл | Към работен контейнер), за да вмъкнете избраните елементи в работен контейнер;
• отворете създаден преди това cida файл (вижте по-долу);
• резултатите от командата за търсене на файлове се показват в работен контейнер;
• поставете текст с пътища чрез командата Действия | Импорт от клипборда; на всеки ред трябва да има точно по един пълен път, без разделители или кавички.

След като в работния контейнер вече има елементи, можете да работите с тях все едно, че са в една папка, със същия набор от команди за  визуализация и  управление на файлове. Например, когато копирате избраните елементи с  Редактиране | Копиране, те стават достъпни за Поставяне в други прозорци. Дори ако избраните елементи са от различни папки, те ще бъдат поставени в  една папка — местоназначение, освен ако не е използвана командата   Редактиране | Специално вмъкване | Структура от работен контейнер.

Можете да премахвате елементи с клавиша <Delete>. Това отстранява елементите само от прозореца, без да влияе върху действителните файлове на диска. Ако желаете да изтриете самите файлове, използвайте <Ctrl+Delete> или командата Файл | Изтриване.

В работните контейнери има и някои команди, които не са достъпни в обикновените прозорци. Можете да проверявате за дублирани файлове и да сравнявате съдържанието на йерархии от папки. Както бе споменато, те стоят и зад функционалността на командата Инструменти | Търсене на файлове.

„Документи“ на обвивката

Названието „работни“ навява асоциация за нещо временно, и наистина тези контейнери първоначално бяха замислени като „бърз и грозен“ начин да се съберат на едно място няколко обекта за извършване на някоя проста операция, последвана от премахване на контейнера. Скоро обаче стана ясно, че са възможни и друг начини на употреба, включващи запазване на работен контейнер за по-късно използване.

Действия | Запис на съдържанието създава файл с разширение .cida и записва в него данни за местоположението на всички елементи в работния контейнер. Този файл може да бъде отворен по-късно, така че работният контейнер да бъде възстановен, все едно, че е един вид документ на обвивката. xplorer² регистрира разширението .cida, така че можете да отваряте тези файлове просто като щракнете двукратно върху тях, независимо дали xplorer² работи в момента.

Тази функционалност може да ви бъде полезна по много начини. Например, можете да създавате cida файлове като „таблици на съдържанието“, които съдържат местоположенията на файлове с подобно един на друг съдържание в цялата файлова система. Това е еквивалентно на създаването на обикновена папка и поставянето в нея на преки пътища към същите документи, но при използването на работен контейнер имате пряк изглед върху действителните файлове.

„Плосък“ поглед върху йерархията

Друг хитър трик е разглеждането на съдържанието на папка и всичките й подпапки в един и същ работен контейнер. Има няколко начина за подобно „разгръщане“ на папка (или .cida файл):

• използвайте командата Файл | Разгръщане в списък върху папка в основния прозорец;
• плъзнете папка с десния бутон и я пуснете в прозорец на работен контейнер;
• използвайте командата Действия | Разгръщане в списък в прозорец на работен контейнер;
• осветете папка в двупанелен работен контейнер и натиснете <Alt+Return>, за да разгърнете съдържанието й в списък в неактивния панел.

Подобен списъчен изглед се оказва от полза, когато искате да работите с елементите рекурсивно, например да промените атрибутите на файловете, да създадете списъци за отпечатване на принтер с командата Редактиране | Копиране на колони, да обработите всички файлове с някаква команда или просто да видите на едно място цялото съдържание на папката. Уверени сме, че сами ще откриете още много полезни възможности!

---

Работни контейнери Съдържание Търсене

Разглеждане и поддържане на файловата система

Ежедневната интензивна работа с компютъра неизбежно води в най-добрия случай до неоптимална, а в най-лошия — до нестабилна файлова система. xplorer² предлага някои разширени команди, които могат да ви помогнат да възстановите реда и да освободите излишно заетото дисково пространство.

Сравняване и синхронизиране на папки

Много пъти се налага съдържанията на няколко папки да се поддържат синхронизирани, т. е., всички „версии“ да се обновяват при промяна в една от тях. Един начин за това е да се използват точки на свързване за папки или твърди връзки, но това не винаги е удобно. Някоя от папките може да се намира на дискета или отдалечен компютър, в zip файл, на FTP сайт и т. н., а в такъв случай споменатите техники за свързване няма да ви помогнат.

В такъв случай на помощ се притича xplorer² с двата си панела. Те са идеални за сравняване съдържанието на две папки и намиране на елементите, които липсват в някоя от тях или са били променени по какъвто и да е начин. След като откриете разликите, можете да решите как да ги отстраните.

От диалоговия прозорец на фигура 9 (команда Маркиране| Помощник за синхронизация) личат двата основни аспекта на сравняването: първо, определяте как искате да се сравняват елементите, а след това — кои елементи да се маркират. Големият брой възможни комбинации ви позволява да извършвате най-различни проверки, свързани със синхронизиране.

Фигура 9. Диалоговият прозорец за сравняване на папки

Логиката за сравняване първо се опитва да открие съответни елементи отляво и отдясно, базирайки се върху имената на файловете. Ако файл от едната папка няма еднакво наименувано съответствие в другата, той незабавно се приема за уникален (вижте полетата за отметки на фигура 9). Ако файлът съществува и в двете папки, двете копия се сравняват за разлики чрез зададен от вас механизъм:

• Дата на промяна. Това е най-бързият начин. При него датите, на които е променено всяко от копията, се използват за определяне дали те са идентични, и ако не са — кой е по-новият (тогава за другия остава да е по-стар).
• Съдържание на файла. Когато по някаква причина датите не са достатъчно надежден признак, може да се сравняват действителните данни в двата файла. Това е много по-бавен метод, но открива безгрешно дали файловете са еднакви, или не. Забележете, че ако се открият разлики, не се знае кой файл е „по-нов“, затова xplorer² наслуки избира версията в активния панел за нова, а тази в неактивния — за стара. Ако имате съмнения, отворете файловете и прегледайте съдържанието лично.
• Име. Този „бърз и грозен“ метод просто намира файловете, които отсъстват в която и да е от папките. Файловете, които са налице и в двете папки, се приемат за „идентични“ без проверки за дати или съдържание.

Отношението между файловете се определя от свойствата им и избраната от вас схема на сравняване. Вторият етап е да решите кои файлове искате да бъдат маркирани за по-нататъшна обработка. Имате на разположение полета за отметка за всички състояния на елементи и можете да отметнете които от тях пожелаете, макар че не всички комбинации са смислени. Например, безсмислено е да изберете и „по-старите“, и „по-новите“ файлове едновременно.

В типична реална ситуация се избират уникалните и по-новите файлове. Копирайки ги в „пасивната“ папка, вие гарантирате, че файловете и в двете папки са еднакви по брой и по актуалност на съдържанието. Забележете, че е възможно да има уникални и по-нови елементи и в двете папки — очевидно не едни и същи елементи — които трябва да се към отсрещната страна. Да видим един пример.

Фигура 10. Резултати от примерно сравняване на папки

Фигурата показва резултата от сравняването на две папки. Отляво има 3 уникални файла, които липсват отдясно (grr.tdy, HTMLTrim.exe, tidy.exe), един по-нов файл (x2help.html, вижте датите на промяна отляво и отдясно) и един файл, който е еднакъв в двете папки (x2help.css). Всички маркирани файлове трябва да бъдат копирани в неактивния панел, за да се осигури „синхронизация“ на съдържанието. Обърнете внимание още, че в десния панел има един маркиран уникален файл (Нов файл), който също трябва да бъде копиран в лявата папка.

Накрая, забележете, че в десния панел има и една допълнителна папка с име Old, която не е маркирана от командата. По подразбиране папките се изключват от сравняването, освен ако не отметнете полето Разглеждане и на папките (вижте фигура 9).

Понякога се налага да синхронизирате папките, включвайки техните подпапки, както в ситуацията, изобразена на фигура 11. Ако йерархията е плитка (няколко папки) можете да включите огледалното разглеждане (в менюто Преход), указвайки по този начин на xplorer² да поддържа неактивния панел в правилната папка, докато вие отваряте папки в активния. Например, ако започнете от папките A:\ и c:\documents\kenny съответно в активния и неактивния панел и преминете в папката A:\help, неактивният панел автоматично ще последва прехода и ще покаже c:\documents\kenny\help. Това огледално изобразяване продължава в посока нагоре и надолу докато от двете страни има папки със съответстващи си имена.

Фигура 11. Синхронизиране на йерархии от папки

[PRO]: Дълбоко синхронизиране

Когато се работи с много подпапки, огледалното разглеждане е тромаво. Вместо него можете да използвате разгърнати изгледи на папките и да ги разглеждате в двупанелен работен контейнер (команда Изглед | Два панела), за да виждате всички файлове в двете йерархии. Ако между подпапките има добро съответствие, както на фигура 11, същата команда ще покаже всички промени, които трябва да бъдат извършени, но вече във всички подпапки едновременно.

След като файловете са маркирани, използвайте специалната команда Редактиране | Синхропоставяне, достъпна в работните контейнери, която копира всички файлове в съответните им папки. Така маркираните елементи от A:\ ще се окажат в c:\documents\kenny, тези от A:\help — в c:\documents\kenny\help и т. н. Забележете, че командата Синхропоставяне работи върху избраните елементи и не изисква предварителна команда Редактиране | Копиране.

Проверка на преобразуването на файлове

Гореописаната команда за синхронизиране на файлове проверява за промени в различните версии на един и същ файл. Вариация на тази тема е проверката на състоянието на трансформирани файлове, когато имената на сравняваните файлове леко се различават.

Ако се занимавате с програмиране, ще разпознаете тази ситуация като компилиране от изходен към обектен код. Започвайки от файла на C++ xplorer2.cpp, компилаторът ще генерира транслирания файл xplorer2.o — забележете смяната на разширението от .cpp на .o. Командата Маркиране| Проверка на компилация проверява състоянията на файловете с програмен текст, сравнявайки ги с „трансформираните“ им версии.

Фигура 12. Диалоговият прозорец за проверка на компилация

Показаният по-горе диалогов прозорец приема като вход правилото за преобразуване, което определя разширенията на файловете — източници и файловете — цели. Вижда се, че можете да използвате няколко разширения, разделени със запетая, за да проверите няколко проекта наведнъж. Освен това обърнете внимание, че полето От приема шаблони със заместващи знаци, а в полето Към трябва да въведете само разширенията на целите, без точката „.“ (например, въведете o, а не .o).

След като се открие съответствието между файловете — източници и файловете файловете — цели, се проверяват датите им, за да се установи кой е по-нов. Ако източникът е по-нов, явно е бил променен след последното компилиране (вижте полетата за отметки на фигура 12) и изисква прекомпилиране. Ако целта е по-нова, значи е актуална, а ако изобщо не съществува, значи изходният код не е компилиран. Можете да отметнете които полета желаете, указвайки по този начин на xplorer² кои от файловете файловете — източници да бъдат избрани. Да видим един пример.

Фигура 13. Проверка на примерен проект

При прилагане на настройките от фигура 12 върху двойка хипотетични папки (източник и местоназначение), xplorer² маркира всички файлове с изходен код, които изискват компилиране. Файлът application.cpp е бил променен след последното си компилиране (вижте датата на съответната цел, application.obj), затова е маркиран. Файлът browserView.cpp не е бил компилиран въобще (в неактивния панел няма browserView.obj), така че е „некомпилиран“, затова също е маркиран. От друга страна, файлът addressBar.cpp е актуален, а файлът Alpha.txt няма нищо общо с това правило за преобразуване, затова те не са избрани.

Както и командата за синхронизиране на папки, Маркиране | Проверка на компилация просто отбелязва файловете, които изискват компилиране, без да извършва друго действие върху тях. Работа на потребителя е да реши какво да прави със селекцията след това, например — да създаде скриптов файл, който извиква компилатора за всеки файл с изходен код.

[PRO] Откриване на дублирани файлове

Какво можете да направите, ако имате купища MP3 файлове в колекцията си и не сте сигурни колко пъти ви се повтаря „Dirty“ на Кристина Агилера (макар че това сигурно ще е видеоклип :) или „Back wood song“ на Джон Абъркромби, заемайки без нужда ценно дисково пространство? Това е задача за откриване на дублирани файлове.

Дубликатите се образуват по много начини. В най-простия случай просто съществуват много копия на файла с еднакви имена. По-сложно става, ако един файл съществува под различни имена, но с едно и също съдържание. Командата Инструменти | Проверка за дубликати (в прозорците с работни контейнери) ще ви помогне да откриете тези излишни копия.

Процедурата е както следва. Първо отваряте Прозорец| Работен контейнер; после го запълвате с елементите, сред които подозирате, че има дубликати; накрая стартирате търсенето на дубликати от менюто Инструменти. Забележете, че командата разглежда само елементите в работния контейнер, така че трябва ръчно да изберете заподозрените папки. Ако се наложи, можете да разгърнете цялата папка „My Computer“, която включва всички твърди дискове, и да проведете щателна, макар и много дълга, проверка. В повечето случаи е достатъчно да разгърнете „My Documents“.

Фигура14. Диалоговият прозорец за настройка на търсенето на дубликати

Настройките в диалоговия прозорец определят как да протича проверката. Можете да отметнете произволна комбинация от полета, но най-бързият режим е при предположението, че дубликатите имат еднакви имена, дати на промяна и размери (понякога намирането на дубликати може да се извърши просто чрез сортиране съдържанието на работния контейнер по размер или по контролна сума и визуално претърсване за елементи с еднакви размери или контролни суми).

Ако подозирате, че имате еднакви файлове с различни имена и/или дати, може да изчистите всички полета освен това за съдържание. Това е най-надеждният механизъм за откриване на дубликати, но и най-бавният, тъй като всеки файл се сравнява с всеки друг файл в контейнера, независимо от имената.

След като командата приключи работа, всички файлове, отговарящи на критериите, се събират в групи с еднакъв фонов цвят, както е показано на фигура 15. Всички уникални елементи са скрити. В примера сме започнали от 8 файла (показани в неактивния панел). Открити са три двойки дубликати и уникалните елементи като kenny.dsw са премахнати от изгледа.

Фигура 15. Примерни дублирани файлове (в два панела за яснота)

Ако възнамерявате да триете дублираните файлове, уверете се, че сте отметнали полето Маркиране на всички повторения в диалоговия прозорец от фигура 14 преди да продължите с командата.

В списъка — резултат от командата се виждат предварителни свидетелства за евентуално дублиране на файлове. В зависимост от настройките в диалоговия прозорец, може да има нужда от допълнителни доказателства, преди да се пристъпи към действително изтриване на излишните копия. Добър признак за сравнение е колоната за контролна сума, която можете да включите с командата Изглед| Избор на колони. Тя показва числово „резюме“ на съдържанието на файл. Когато контролните суми са различни, файловете със сигурност също са различни; равните контролни суми обаче не гарантират еднаквост на файловете, макар че означават висока вероятност те наистина да са идентични.

След като се уверите, че допълнителните файлове са дубликати, можете да ги изтриете с командата Файл | Изтриване или с клавишната комбинация <Ctrl+Delete>.

Технически погледнато, когато са показани дублираните файлове, панелът е филтриран, тъй като уникалните файлове са скрити (обърнете внимание на иконата за филтър в лентата за състоянието на фигура 15) и несортиран, тъй като файловете се показват на групи независимо от оригиналния ред на сортиране. Можете да прекратите този режим чрез командата Инструменти | Видими уникални файлове или Изглед| Показване - всичко.

---

Поддържане Съдържание Команди на DOS

[PRO] Търсене на файлове и папки

xplorer² позволява изключително гъвкаво търсене на файлове, като ви дава възможност да използвате всички свойства на файловете като критерии за търсене. По този начин можете да стесните обръча около търсените файлове с безпрецедентна точност, избягвайки фалшивите попадения. Можете да търсите в ръчно подбрани папки, включително в архиви във формат zip, или цели мрежи, или дори да доуточнявате резултатите от предишно търсене.

Търсенето се задейства с командата Инструменти | Търсене на файлове. Диалоговият прозорец, който се показва при извикването й (фигура 16) е изненадващо прост, имайки предвид какво количество информация съдържа. Най-общо той е разделен на две части: контекст на търсенето, който определя къде се търси, и хиперфилтър, който определя какво се търси, или параметрите на файловете, които трябва да се считат за положителни попадения.

Фигура 16. Диалогов прозорец за търсене: избор на обхват и филтър

По подразбиране контекстът на търсенето е папката, която сте разглеждали, преди да издадете командата за търсене <Ctrl+F>. Можете да задавате и по-широк контекст чрез падащия списък Специални папки. Самото поле Търсене в приема няколко папки, разделени със запетаи, например ако въведете C:\, d:\temp, xplorer² ще претърси тези папки. Можете също да изключвате папки, като поставяте знак минус пред името им, например C:\, —*temp* означава претърсване на C:\ с изключение на папките, чиито имена съдържат „temp“.

Обикновено искате да претърсите и подпапките на тези папки, които сте задали в полето Търсене в. Претърсването на подпапките се управлява чрез полето за отметка В подпапки. Можете да задавате и метода на обхождане: В дълбочина означава обхождане първо на файловете в дълбоките подпапки, докато В ширина означава претърсване на дървото на папките слой по слой.

Ако е отметнато полето В архиви, xplorer² ще влиза в zip папките, FTP сайтовете (ако възможността се поддържа) и всякакви други особени папки, които срещне. Можете да използвате всички постоянни колони и дори да търсите съдържан текст, както и в обикновените папки. Недостатъкът е, че търсенето става много по-бавно, така че отмятайте това поле само ако знаете, че търсеният файл е в архив.

Отмятайки полето Локално можете да инструктирате xplorer² да търси във файловете, които вече се намират в прозореца на работния контейнер, евентуално вмъкнати от предишна команда за търсене. Това по същество доуточнява търсенето. Подобен резултат може да се постигне с командата Маркиране | Търсене по правило.

Възможностите за дефиниране на параметрите на търсенето са забележително гъвкави. Хиперфилтрите за търсене, дефинирани в диалоговия прозорец, включват:

• Шаблон със заместващи знаци (в полето Име) за търсене на конкретни имена на файлове или типове файлове (например *.txt, *.dat).
• Полета за отметки за ограничаване на търсенето до Файлове и/или Папки.
• Критерий за съдържащ се във файла текст, ако търсите файл, който трябва да съдържа определен низ. Почти цялата функционалност на командата за търсене на текст във файлове е налице и в диалоговия прозорец за търсене на файлове (сравнете фигура 4 и фигура 16), включително разделени със запетая поднизове в случай, че трябва да търсите няколко низа наведнъж.
• Допълнителни правила, базирани на съдържанието на колоните за файла (вижте по-долу).

Можете да дефинирате хиперфилтри с толкова критерии, колкото пожелаете — от почти празен филтър (например: всички полета — празни, освен полето за отметка Папки, което би послужило за намиране на всички папки) до произволно сложен филтър с десетки правила, съчетани с логически функции. За попадения се считат само елементи, които отговарят на всички изисквания на филтъра.

Допълнителни правила в хиперфилтрите

Докато в Windows Explorer и в повечето други файлови организатори можете да търсите само по размер и по дата (като изключим стандартното търсене по име и съдържан текст), xplorer² се възползва от всички налични колони и използва логически операции. Това ви позволява да търсите текст в коментари, MP3 етикети и всичко останало, което е известно за файловете и папките.

Можете да добавяте, редактирате, преподреждате и изтривате правила чрез лентата с инструменти вдясно от списъчното поле Още правила (фигура 16). В списъка се разпознават всички обичайни команди с клавиатурата и мишката. Всяко правило е надписано с описателен текст и икона, обозначаваща логическата операция (вижте по-долу).

Файловите свойства, които можете да претърсвате (т. е. колоните) принадлежат към три категории: дати, числа и текст. Това определя начина на интерпретиране и претърсване на свойствата, дали е възможно задаването на диапазони и т. н. На фигура 17 е показан диалоговият прозорец за задаване на правило за дата на промяна. Докато превъртате съдържанието на падащия списък Свойства, средната част на диалоговия прозорец за дефиниране на правило се променя, отразявайки типа на свойството.

Фигура 17. Дефиниране на примерно правило: свойство — дата

както виждате, свойствата — дати могат да бъдат ограничавани в периоди, относителни спрямо текущия момент (През последните) или чрез диапазони (Между). Оставянето на едната граница на диапазона празна (неотметната) премахва съответното ограничение. Например, ако долната граница на диапазона Между е празна, правилото ще се удовлетворява от всички файлове, чиито дати са не по-късни от датата, зададена в полето за горна граница.

Числовите свойства като Размер също могат да бъдат ограничени в диапазон с Минимум и Максимум. Оставянето на някой от краищата на диапазона празен (не нула, а празен, без никакъв текст) отново означава число не по-голямо или не по-малко, съответно от горната или долната граница. Ако търсите точно определено число, задайте равни горна и долна граница.

Третата и последна категория свойства са текстовите свойства. Към нея спадат колони като Коментар или Собственик, които не могат да бъдат причислени към друга категория. Текстовите свойства се претърсват по същия начин, както търсите текст във файлове: просто въведете част от това, което търсите, в полето Търсен текст — няма нужда да знаете точната фраза, съдържаща се в колоната. Търсенето пренебрегва регистъра на буквите. Не се поддържат заместващи знаци.

Настройките Логическа операция от фигура 17 определят как всяко от правилата се съчетава с останалите правила в хиперфилтъра. Всички правила от тип И трябва да бъдат удовлетворени, както и поне едно от правилата от тип Или и никое от правилата от тип Не. Ако не сте запознати с булевата алгебра, просто оставяйте подразбираната настройка И. Ако обаче сте запознати, може да си поиграете с тази възможност на хиперфилтрите!

Да вземем следния пример: искате да намерите файл, чийто размер е по-малък от 1 кБ или по-голям от 2 кБ, но не е помежду тези две стойности. Простото решение е да използвате две правила от тип Или, като едното проверява за файлове с размер до 1 кБ, а другото — за такива, по-големи от 2 кБ. Също така обаче можете да се възползвате от  знанията си по булева алгебра и да дефинирате едно правило, гласящо: Не „размер между 1024 и 2048“. Така е по-бързо, нали?

Можете да запазвате хиперфилтрите за многократна употреба.

Резултати от търсенето

Търсенето често заема доста време. След започването му се отваря прозорец с работен контейнер, в който се показват намерените файлове и папки. Можете да започнете да работите с първите открити елементи веднага, докато търсенето все още продължава. Ако желаете да прекъснете търсенето, натиснете клавиша <Esc>.

Можете да проверите хода на търсенето или като прочетете името на претърсваната в момента папка в реда за състоянието, или чрез командата Инструменти | Ход на търсенето за по-подробен отчет, включително всички прегледани до момента папки, информация за грешките и изключените местоположения и т. н. Тази информация остава достъпна и след приключване на търсенето.

---

Търсене Съдържание Персонализиране

Автоматизация на командите на DOS (и Windows)

Независимо от това, че живеем в ерата на „посочи и щракни“, за някои задачи все пак нищо не е по-ефективно от традиционното изпълнение на програми на командния ред. На времето вместо да щракате върху икони, за да стартирате програма, се налагаше да въведете пътя и името й в прозореца на командния процесор (конзолата на DOS). Сега това може да ви изглежда архаично, но всъщност представлява много мощен начин на работа, тъй като при това можете да задавате допълнителни аргументи, които модифицират поведението на програмата, задават файловете, които трябва да се обработят и т. н.

xplorer² въвежда командния ред в третото хилядолетие, като улеснява използването му успоредно със запазването на мощта и гъвкавостта му. Ако познавате конзолата на DOS, можете да мислите за активния панел заедно с лентата за адрес като за графична конзола, която през цялото време показва съдържанието на  „текущата директория“. Когато отваряте папки за разглеждане, „текущата директория“ се обновява автоматично, а командите, които въвеждате, имат пряк достъп до съдържанието на папката.

Можете да започнете съставянето на текстови команди с Инструменти | Команда на DOS, както и просто да преместите фокуса върху лентата за адрес с <Shift+Tab> и да въведете специалния знак $, който указва на xplorer² да интерпретира въведеното като команда на DOS — иначе то може да бъде изтълкувано погрешно като път на папка. Например, ако въведете $ dir и натиснете <Return>, ще се изпълни командата на DOS dir, която ще изведе списъка със съдържанието на текущата папка — определено това не е най-полезната команда в контекста на x²!

Освен команди на DOS (с представка $), можете да извиквате и вградените програми на Windows чрез специалния знак >, например ако въведете > winword, ще се стартира MS Word. По този начин имате цялата функционалност на стандартната команда Start | Run направо в лентата за адрес. Този режим на изпълняване е главно за програми със собствен потребителски интерфейс, които не се нуждаят от конзолен прозорец за извеждане на резултатите от работата си.

Освен че позволява стартирането на команди на DOS и Windows, лентата за адрес ви помага при въвеждане по няколко начин:

• Поддържа автодовършване с клавиша F1.
• <Ctrl+Enter> вмъква фокусираното име на файл от активния изглед направо в лентата за адрес. С <Ctrl+стрелките> можете да местите фокуса в активния панел, без да деактивирате лентата за адрес, така че можете да вмъкнете няколко имена като части от въвежданата команда.
• На мястото на изричните аргументи на командата могат да се използват специални символи. Например, вместо > windiff file1 file2, което сравнява само конкретно тези два файла, можете да въведете > windiff $n $i, което може да се използва многократно. Всички въведени команди са достъпни за използване отново чрез Инструменти | Хронология.
• [PRO]: можете да запазвате често използваните от вас команди в персонализируемо потребителско меню.

$-символи

Вместо да въвеждате конкретни имена на файлове като аргументи на командата, можете да използвате специални знаци, които автоматично се заместват с името на елемента или елементите, избрани при изпълнение на командата. Например, командите $type file1 и $type $N са равносилни, ако file1 е фокусираният елемент в активния панел за папка. Използването на специални символи като $N ви спестява доста въвеждане и позволява многократно използване на командите. За разлика от варианта $type file1, който може да бъде използван за извеждане на съдържанието само на файла file1, версията с $N може да бъде използвана за извеждане съдържанието на всеки файл, стига той да е избран в активния изглед.

Имате на разположение множество $-символи, всеки от които представя различна част от името и пътя на активния елемент или дори на всички избрани елементи като цяло. Нека да използваме една хипотетична ситуация, за да разясним значението на всеки $-символ. Да предположим, че работите с два панела, десният панел е активен и съдържанията на панелите са:

• Ляв панел: (неактивен) показва съдържанието на c:\music и съдържа 10 елемента, от които един е избран и активен — името му е titles.txt.
• Десен панел: (активен) показва съдържанието на c:\work\c++ и съдържа 2 елемента, като и двата са избрани; първият се нарича file.txt, а вторият — active.cpp. Фокусираният елемент — този с пунктирания правоъгълник около него — е active.cpp.

В следващата таблица са изброени достъпните символи. В третата колона е показано с какво би бил заменен всеки от символите в гореописаната ситуация. Освен ако не е казано друго, всички символи се отнасят за единствения фокусиран (или още активен) елемент във всеки от панелите.

Много от тези символи са предназначени за преименуване на голямо количество файлове, както се използват в командата Файл | Масово преименуване. Можете обаче да ги използвате и за всякаква друга цел — просто въведете в командата толкова символи, колкото е нужно, и те ще бъдат заместени според горните правила.

Може би сте забелязали, че всички символи са показани с главни букви. Ако въведете символ с малка буква, той ще бъде интерпретиран чрез късия (8.3) вариант на името, което би дала нормалната версия на символа с главна буква. Например: ако $N съответства на името undocumented.h, то $n ще даде UNDOCU~1.H, което е еквивалентното име, съвместимо със стария DOS.

[PRO] Пренасочване на резултата от командите

Повечето команди на DOS нямат собствен графичен потребителски интерфейс и разчитат на конзолата, за да извеждат резултатите от работата си. Това е традиционният черно-бял системен прозорец на DOS, който е доста тромав за ползване. Версията „pro“ предлага алтернативна конзола, която е почти еквивалентна по функционалност, но с нея се работи много по-лесно, например можете да маркирате и копирате текст като в обикновен текстов редактор, да търсите текст и т. н.

Фигура 18. Резултат от изпълнението на команди на DOS, прехванат в Console²

Тази съвременна версия на конзолата на DOS автоматично следи основния прозорец, сменяйки текущата директория, когато отваряте папки с xplorer². Работният път е показан в заглавната лента. Конзолата получава резултатите, изведени от всички команди с префикс $, издадени чрез лентата за адрес, както и от командните скриптове.

Можете да въвеждате команди и направо в прозореца на конзолата — това е предназначението на входното поле, показано на фигура 18 — както и да отговаряте на въпросите на стартираните програми (например с отговори от вида Y/N за да/не). Тази входна област поддържа автодовършване на пътища с F1 и поддържа хронология на изпълнените команди.

Ако независимо от допълнителната функционалност предпочитате традиционната конзола на DOS, можете да изключите алтернативната чрез Инструменти | Настройки | Общи. Обърнете внимание, че в такъв случай ще се стартира отделна конзола за всяка изпълнена команда.

Автоматично генериране на скриптове

Командите, стартирани от лентата за адрес, действат само върху единствен фокусиран елемент в разглежданата папка. В някои случаи може да се налага да приложите същата команда върху известен брой файлове, например при пакетно конвертиране на MP3 файлове. За тази задача е по-удобно да използвате командата Инструменти | Скрипт, за да обработите всички избрани файлове наведнъж.

Фигура 19. Диалогов прозорец за генериране на файлове за пакетна обработка

В този диалогов прозорец задавате Шаблон за команда, която да бъде приложена върху всички избрани имена на файлове. Синтаксисът е еднакъв с този на командите в лентата за адрес, с познатите ви вече $-символи вместо действителни имена на файлове. Шаблоните на команди могат да съдържат по няколко разделени със запетая команди, както е показано на снимката.

Генераторът на скриптове размножава шаблона на команда последователно за всички избрани файлове. Частите, които представляват обикновен текст, се възпроизвеждат буквално, а $-символите се заместват файл по файл. Ако сте избрали 100 файла, ще бъдат генерирани 100 набора от команди— без никакво усилие от ваша страна. Да вземем за пример шаблона ren "$N" "$B_$01$$.$E" върху селекция, съдържаща два файла: x2help.htm, x2help.ccs.

Този шаблон съдържа четири специални $-символа: N — за цялото име, B — за основното име, E — за разширението и автоматичен брояч, започващ от 1 с водеща нула ($01). Двойният знак за долар служи за освобождаване на единичен знак $. За всеки файл генераторът преписва постоянните части от шаблона, включително интервалите и кавичките, и замества променливите части, използвайки съответния файл. За нашите два файла този шаблон се преобразува до следното (обърнете внимание на брояча на втория ред):

ren "x2help.htm" "x2help_01$.htm"
ren "x2help.ccs" "x2help_02$.css"

След като скриптът бъде генериран, има няколко начина да бъде изпълнен, според бутона, който изберете в диалоговия прозорец:

• Стартиране - DOS. Това е естественият режим — стартиране на файл за пакетна обработка в DOS. Зад кулисите в директорията %TEMP% се създава файл с име x2tmpScript.bat.
• Стартиране - shell. Равносилно на изпълнение на програма на Windows с префикс >. В този случай шаблоните не могат да съдържат команди като ren, изискващи интерпретатора на DOS.
• Редактиране. Можете да редактирате файла, вместо да изискате незабавно изпълнение, например за да внесете някакви последни допълнения. Ако работите в двупанелен режим, неактивният панел ще фокусира файл x2tmpScript.bat, така че да можете лесно да стартирате окончателния скрипт с двукратно щракване, след като запишете промените.

Запомнете, че помощникът просто оперира механично с низовете и не знае нищо за значението им или синтаксиса на командите. Ако допуснете някакви грешки, ще ги забележите по време на изпълнение!

Допустими аргументи на командния ред

Когато е стартиран от командния ред, xplorer² допуска няколко аргумента, които управляват различни аспекти на програмата. Пълният команден ред е:

xplorer2.exe /F:n /P /R:папкаКорен /S:ключВРегистъра /L:търсенеОтПапка /1 /2 ляваПапка дяснаПапка

Аргументите са незадължителни и са описани в следващата таблица. Последните два аргумента — без знака за ключ / — определят началните папки за левия и десния панел на основния прозорец или cida файлове за работни контейнери, според стойността на ключа /F.

Фигура 20. Свойства на пряк път, включително параметри за командния ред

Можете да се възползвате от тези настройки като създадете пряк път до xplorer² на работния плот. Чрез страницата със свойства добавете нужните аргументи в полето Target [цел], след името на изпълнимия файл. Горната снимка показва пряк път, който стартира програмата с параметри /1 c:\, което означава стартиране с един панел и отваряне на папката c:\.

---

Команди на DOS Съдържание Техническа поддръжка

[PRO] Персонализиране на потребителския интерфейс

xplorer² ви улеснява при работата с поредици от команди, които ви се налага да изпълнявате често. Програмата позволява организиране на подобни команди в персонализируеми менюта и ленти с инструменти, по начин, подобен на организирането на менюто Показалци:

• Подменю Подредби. Съхранява позициите и видимостта на панелите с изгледи и лентите с инструменти. Запазването на различни подредби ви позволява да превключвате бързо между различни начини на работа, например между обикновено опериране с файлове и разглеждане на визуализации — в последния случай вероятно панелът за визуализация ще заема по-голямата част от прозореца.
• Подменю Набори от колони. Съхранява набора от видими колони с данни за елементите в подробен изглед. По този начин можете да си съставите един обикновен набор от колони за нормална работа и например един за преглеждане на мултимедия, в който са включени колоните, свързани със звук и изображения. Тази възможност е отделна от възможността за индивидуални настройки за всяка папка.
• Подменю Потребителски команди. Съхранява командите на DOS или Windows, които стартирате често. При дефинирането на потребителска команда са достъпни всички $-символи.
• Подменю Групи от папки. Съхранява логически свързани помежду си групи от папки и позволява многократното им отваряне в панел със страници, като всяка папка се показва в отделна страница. Тази възможност може да се използва като един вид мултипоказалци.

Достатъчно е да въведете нужната информация веднъж и многократното й използване след това е съвсем лесно. В известен смисъл персонализираните списъци наподобяват останалите средства за поддържане на хронология, вградени в различни части на програмата, но са по-постоянни и по-лесни за достъп.

Добавянето на нови елементи в списъците се извършва с различните команди Добавяне в подменютата на менюто Персонализация. Всички записи имат заглавие, което се показва в менютата и лентите с инструменти и служи за разпознаване на командата. Полето за описание има различно значение в зависимост от вида на списъка. Например, за списъка Показалци то съдържа действителния път на папката, докато в Подредби представлява просто коментар.

Фигура 21. Организиране на потребителските команди

Когато в списъка има много елементи, може да улесните с работата си с него, като го организирате чрез съответната команда от подменютата на менюто Персонализация. Чрез диалоговия прозорец от горната фигура можете да преименувате, да променяте дефиницията (описанието), да преподреждате, изтривате и ад приписвате клавишни комбинации на елементите от списъка. В лентата с инструменти горе вдясно някои от действията може да са забранени в зависимост от вида на организирания списък.

Като щракнете двукратно върху някой от записите или натиснете бутона Свойства, можете да промените свойствата на елемент, както е показано с дефиницията на потребителска команда на долната фигура. Можете да припишете клавишна комбинация, което силно улеснява използването на командата. Възможните клавишни комбинации са цифрите от 0 до 9 в комбинация с клавишите <Ctrl>, <Alt> и <Shift>; това означава общо 60 персонализируеми клавишни комбинации, които можете да настроите според нуждите и предпочитанията си.

Фигура 22. Задаване свойствата на потребителска команда

Редът на елементите във всеки от списъците определя позицията му в съответното подменю. Елементите в началото на списъка са по-лесни за достъп, така че е добре да поставяте там по-често използваните команди. Всяко подменю показва до 20 потребителски команди, но независимо от това можете да дефинирате до 100 елемента от всяка категория и да осъществявате достъп до тях чрез позициите Други... от подменютата.

Изключение правят запазените подредби (меню Прозорец), които не могат да бъдат преподреждани, тъй като съответстват на разширения на ключове от регистъра. Това меню обаче се сортира по азбучен ред, така че можете неявно да определите позицията на нова подредба като изберете подходящо име за нея.

Персонализация на лентата с инструменти

Първите 10 елемента от всеки от списъците могат да бъдат поставени в главната или в някоя от допълнителните ленти с инструменти (до 14 на брой), които можете да добавите чрез менюто Персонализация. За да управлявате бутоните, показвани във всяка от лентите, щракнете с десния бутон върху някоя от тях и изберете Персонализиране.... Можете да избирате измежду голям брой команди, както фиксирани, така и с настройки; всички елементи от меню, които имат икони, могат да бъдат поставяни в произволна лента с инструменти.

Съхраняване на хиперфилтри

Разширените филтри на командите Инструменти | Търсене на файлове и Маркиране | Търсене по правило могат да бъдат запазени и използвани многократно. Това е доста удобно, понеже във всеки филтър можете да включите множество правила, което ви спестява досадното им въвеждане всеки път.

За да запазите филтър, въведете описателно име за него в комбинираното поле Записани и натиснете бутона Запис (вижте фигура 16), при което текущата дефиниция ще бъде добавена в падащия списък. От този момент нататък е достатъчно да я изберете от списъка със записани филтри и правилата ще бъдат вмъкнати автоматично.

За да изтриете филтър, изберете го, натиснете бутона Изчистване, за да премахнете правилата, и после натиснете Запис, за да потвърдите изтриването.

---

Персонализиране Съдържание

Техническа поддръжка

xplorer² е многофункционална програма с голямо количество усъвършенствани команди, които рано или късно без съмнение могат да предизвикат проблеми или въпроси у потребителите. Иска ни се да вярваме, че програмата е доста интуитивна и потребителите могат да решават проблемите си с нея с помощта на логични разсъждения и аналогия с познати ситуации, но за съжаление няма магическо решение за всички ситуации.

Най-бързият начин да разрешите проблема си е да се опитате да го направите сами! Така няма да чакате авторът да успее да ви обърне внимание. Понякога решението е на една ръка разстояние, в помощните текстове на командите, изписвани на лентата за състоянието или в подсказките на входните полета в диалоговите прозорци.

За по-съществени проблеми има доста полезни ресурси, които можете да използвате при опит да отстраните проблема сами:

• Това упътване.
• Файлът със съвети и хитрости.
• Пълната документация.
• Разделът за въпроси и отговори (FAQ) в уебсайта

Постарали сме се да напишем всичката тази информация относно програмата и вярваме, че прочитането на цялата документация ще ви бъде много полезно — в противен случай, прочетете поне това упътване. Ще научите много трикове и ще разучите различните команди, за да повишите производителността на работата си с xplorer².

Все пак, ако четенето на упътвания не е вашата стихия, можете поне да прегледате бегло документацията, търсейки определени ключови думи (с командата Edit | Find on this page [Редактиране | Търсене в тази страница] на браузъра), които описват въпроса или проблема ви. След това, ако е нужно, проследете хипервръзките към допълнителна информация.

Ако не успеете да намерите това, което търсите, в документацията, имате още няколко възможности:

• Използвайте форума. Моля ви, първо проверете чрез механизма за търсене дали на въпрос като вашия вече е било отговаряно. В противен случай изпратете нов въпрос и някой евентуално ще се опита да ви помогне.
• Регистрираните потребители на xplorer² могат да използват формуляра за докладване на проблеми онлайн, като попълнят личните си данни, така че авторът на програмата да се опита да реши проблема им.

Подозирани дефекти

Ако мислите, че сте открили дефект, моля, задайте си няколко въпроса, преди да се обадите за техническа поддръжка:

• Рестартирането на компютъра отстранява ли проблема? Всеизвестно е, че Windows не е най-устойчивата операционна система в света. Много пъти започването на чисто отстранява проблема.
• Проверете минималните изисквания и ги сравнете с вашата система. Възможно е това, което искате да направите, да не се поддържа на вашия компютър.
• Дали става дума за известен проблем? Опитайте да претърсите документацията (включително обикновените текстови файлове, например с командата Маркиране | Търсене на текст на xplorer²) за уместна ключова дума. Може да се окаже, че „дефектът“ всъщност е „възможност“!
• Можете ли да възпроизведете дефекта? Ако не можете, разработчиците също няма да могат, така че няма да могат да ви помогнат.
• Помислете за контекста, в който се проявява проблемът. Дали се отнася само за определени файлове или папки? Какво е общото между тях? Моля ви, при докладване на дефект включете колкото можете повече информация.

Благодарим ви!

Минимални изисквания

Базовите функции на xplorer² работят на всички платформи, основани на Win32 (95/98/ME/NT4/2000/XP), но част от функциите изискват услуги на Windows, които не са налице на всички компютри. В повечето случаи можете да получите пълна функционалност, като инсталирате актуална версия на Internet Explorer.

Съпътстващото приложение — текстов редактор editor² изисква библиотеката Richedit Control версия 3 (riched20.dll 5.30.xxx или по-нова), която може да не присъства на компютри със система, по-стара от Windows 2000. Това обаче не е фатално, тъй като можете да асоциирате с xplorer² произволен външен редактор.

Сравнителна таблица на възможностите

Тази таблица обобщава основните разлики между Windows Explorer (2000) и алтернативните файлови организатори от Zabkat: стария 2xExplorer и xplorer². Таблицата показва накратко и разширената функционалност, достъпна в pro версията.

Имайте предвид, че „олекотената“ („lite“) версия е безплатна само за лична и академична употреба. За използване в други условия, включително в комерсиална, правителствена или военна организация, трябва да закупите лицензия за xplorer² pro. Вижте licence.txt за повече информация.

Възможност	Windows Explorer	2x Explorer	xplorer² lite	xplorer² pro
Достъп до всички папки, вкл. виртуални
Интеграция с обвивката (плъзгане и пускане, контекстно меню и т. н.)
Автоматично засичане на промените във всички папки (мрежови и т. н.)
Многонишкова и многопрозоречна работа
Панел за дървото на папките
Двупанелен режим (разглеждане на две папки в един прозорец)
Интерфейс със страници (tabs)
Запазване и възстановяване на страниците (групи от папки)
Клавишни комбинации, лекота на използване
Автодовършване на пътища
Филтриране на видимите обекти
Филтриране по произволни критерии (хиперфилтри)
Подсистема за избор за прецизно маркиране на файлове
Избиране по произволни критерии (хиперфилтри)
Колони с разширена информация от файловата система (коментари и т. н.)
Още допълнителни колони (контролна сума, име 8.3 и т. н.)
Индивидуални настройки за папките
Съхраняване и управление на подредбата на прозореца
Експорт на информацията за папките като текст (за отпечатване и т. н.)
Устойчиво прехвърляне на файлове във фонов режим
Твърди връзки (NTFS)
Масово преименуване
Промяна на датите (touch)
Търсене на текст във файлове
Търсене на няколко ключови думи с логически операции
Работа с Уникод и различно кодирани файлове
Версия за Уникод
Разцепване/слепване/унищожаване
Визуализация на текст/RTF/шестн.
Текстов редактор
Визуализация на графика
Изглед с миниатюри
Визуализация на мултимедия (звук и видео)
Търсене на файлове по произволни критерии
Търсене в архиви, FTP папки, уебпапки и т. н.
Уточняване на резултата от предишно търсене
Работни контейнери (едновременна работа с много папки)
Синхронизация на папки
Дълбока синхронизация (с подпапките)
Помощник за скриптове с текстови команди на DOS и Win32
Прехващане на изхода на командите в дружелюбна към потребителя конзола
Персонализируемо меню за потребителски команди
Откриване и изчистване на дублирани файлове
Персонализация на лентата с инструменти
Добавяне на ленти с инструменти
Подробна статистика за размера на подпапките
Примерна скорост на четене за папка със 7000 елемента (сек.)	1.05	1.5	0.83	0.83
Размер на програмата (кБ)	237	596	450	578
Команди в системата от менюта	48	100	135	169

Автори

xplorer² е разработен със C++/WTL, почти еднолично от Nikos Bozinis. За да бъде картината пълна, трябва да бъде споменат трудът на следните хора:

• Narayan Aras, автор на пълното ръководство
• Myles Jordan, който много помогна с кода за лицензиране
• George Radu, който пакетира xplorer² с инсталатора на NSIS
• Maur, който нарисува основната икона на програмата
• Bjarke Viksoe, чийто клас CCustomTabCtrl бе основата на страниците с папки в xplorer².
• „TomKat“, чиято статия „Multiline ToolTipCtrl CodeProject“ послужи за основа на „балончетата“ с помощ в диалоговите прозорци

Следват хората, превели програмата на различни езици:

• български: Михаил Балабанов
• чешки: Petr Laštovièka
• финландски: Janne Jokelainen
• френски: int24h
• немски: Timo Kunze
• италиански: Marco Marsella
• японски: Jun
• полски: Tomasz Blach
• румънски: George Radu
• словашки: Roman Hrasna
• испански: hispanico

По време на дългите години на разработка много тестери помагаха с предложения, тестване и доклади за дефекти. Благодарим на всички!

Искрени благодарности за всички ветерани от форума, които помагаха повече от всички с неуморно тестване и постоянен поток от предложения — „тормоз“ ли казах? :) — които доведоха xplorer² до днешния му вид. По азбучен ред, благодарности за: BRX, fgagnon, JRz, MKairys, Morning Star, narayan, PhilipSutton, Starsurfer and vserghi.

Накрая, но не и по важност, дълбоко съм задължен на Sal Pileggi за щедростта му при подслоняването на моя уебсайт на неговите сървъри NetEZ.